Няма по-страшна отрова
от твойто съмнение.
Пълзи, парализира,
душата бледнее готова
да бъде сянка,
която се свива.
Рови се в смешно старание
да надделее
над своето колебание.
И се бори, без да живее.
А някъде чака решение.
Преспивам. Събуждам се.
Боже, какво вдъхновение!
Проглеждам. Отвивам се
само с един замах.
Гледа усмихнато риска.
И страхува се някъде страх.
Трябва само да иска
душата ми своя размах.