Когато капят листата,
тревите отново стават зелени.
Сякаш в последното лято
пазят мечтите огрени.
Сенки бягат, уплашени, в мрака,
гнездата вятър срещат и спират.
Нещо забравено висне и трака,
мътни потоците се преливат.
Въздух възбуждащо се усмихва,
птици отлитат. И птици остават.
Залез тъгува, луната притихва,
а зелени треви се надяват.