На Борис
Ти ме обичаше….
Още бяхме деца,
и ме гонеше, тичаше,
но любов не призна.
И когато след време,
бяхме целите в рани,
ти ми поднесе от злато
слънце и в спомен прибрани
дните отминали,
в сън разпиляни.
И в прегръдка ме взе,
и напред ме понесе,
имах твойто сърце
в неизпятата песен.
В теб намерих покой
и нежност безкрайна
и звездите безброй
с нощ на обич омайна.
Под луната щастливи
двама дълго седяхме
и мечти мълчаливи
в длани топли събрахме.