И тук,
и там –
в неразгаданото отвъдно,
има кой да ме чака,
има кого да обичам.
Няма да бързам за влака,
няма след него да тичам –
стигнала своята гара,
няма къде да пътувам.
Моят дом се оглежда,
пълен с трепетна вяра,
някой посрещам,
с друг се сбогувам,
идва утро с надежда.
Времето весело маха,
в своя плащ ме обгръща,
като птици дни отлетяха –
ято, без да се връща.
Пълна гара, човек до човека,
с любопитство надничам.
Влакът настойчиво трака,
аз присядам полека –
и отвъд, и тук ви обичам…
Има кой да ме чака.