Не затваряй очи
с отлетелите птички,
има толкова лято
под дълбокия сняг.
Има прошка за всички
и любов над глада,
малки крехки тревички
ронят твърда скала,
неспокойни надежди
пак протягат ръце..
Не покривай под вежди
под това ясно небе
поглед, пълен с мъгла.
Има толкова лято,
колкото обич в света.