Дори ако се връщаш от смъртта,
все още бъдеще се впива
под остарелите крака.
Светът приижда и не си отива.
Тъй неизбежната любов
поема топъл дъх пореден
и всеки порив като нов
е първи, никога – последен.
И всяка болка те подсеща –
най-лошото е преживяно.
И бъдеще в смъртта отсреща
оглежда се припряно.