На Милиян
Аз те обичах,
като магма от земни недра
в теб запалих огън
и тичах след твойта мечта,
аз те приех
като птица из волен простор,
всичко дадох
и взех
очите ти в син кръгозор.
Аз на твоето рамо
скланях смирено глава,
за да бъда
обичана само,
като вечна присъда
вървяхме ръка за ръка.
Рано отиде отвъд.
И с луна от мрак заблестя.
Свети по нашия път.
Аз те обичах
и пак те обичам сега.
Ти си в съня си небесен,
аз приземена съм тук,
пак ще съм твоя душа,
пак над мен си надвесен
и смъртта не ни раздели.
Нека почива гробаря.
Нека небето мълчи
и камбана увисне без звук.
Аз пак те желая.
Обич не се повтаря,
дори да обикнеш и друг.
Обич остава докрая
и гори, и самотно изгаря.