На Милиян
Аз не плаках – сега и тогава.
Прегръщах те всеки ден
и не знаех
кой е последен.
И кой ще остава.
На всичко готов,
ти вървеше приведен,
аз ти давах
любов.
Защото късно е вече.
Мога само
да бъда щастлива,
и тогава,
и днес,
че сълза не потече…
А смъртта си отива.