Поетичната истина е вопъл,
недокосната и уязвима
като малко стъбълце
с вятъра се бори
и пълзи като змийче,
шепнешком говори,
ако може да увие
някое сърце.
Поетичният образ е истина,
в нечии мисли и чувства,
крехка, невидима,
като малка сълза
съхне по бузата
и в топлите устни
скрива усмивка.
И когато не можеш
да достигнеш върха,
а в краката ти чака
невъзможната пропаст
и когато забива дълбоко
болката острия шип,
а небето е твърде високо
и не чува самотния вик,
поетичен океан на талази
в своя прилив те скрива
и там е твоята истина –
тя те открива и пази
и създава своя вселена –
малко болезнена,
малко различна,
вдъхновена,
но недоказана
и защото е поетична
остава белязана.