1/ Времето е океан
В одя своето време към храм,
Р оден от моите мечти и цели.
Е динственото ми убежище е там,
М инават преходните дни, опрели
Е нигмата на вечността.
Т ака отминали дела са спрели
О братно и дълбоко в паметта.
Е здачът съм на свойто време,
О бятия от слънцето неоседлано.
К рай мен вълна повлича ме и стене.
Е дна минута ми е нужна само
А з дъх да взема и да хвана
Н атрупаното време в океана.
2/ Дивото зове ме пак
Д али ще ми стигнат дните,
И мам въпроси в моето бъдно…
В исоко, много високо орлите
О бикалят и следват безмълвно.
Т ози полет е див и увлича
О ще да бягам пред времето.
З ащото пътят с път се пресича,
О бич оставя, продължава броенето.
В ече орлите ме чакат високо,
Е то в хоризонта надвисват.
М ъдри са дните, въртят колелото,
Е дин по един ме следят и записват.
П ак непознатото дърпа с магнит,
А стихът ми зад мен се подписва –
К ъсче спомен, в джоба ми скрит.
3/ Лицето на времето
Л етят толкова мисли в простора –
И няма как да ги хванеш.
Ц елият свят крачи със хора –
Е дин крета бавно, другият тича,
Т ака денят е протяжен за всеки,
О бгърнал това, което обича.
Н апред неизвестното чака и дебне,
А никой не пуска свойта мечта.
В ремето може пак да убегне,
Р они и пръска безразборно мига.
Е хо отеква от толкова мисли,
М ахат без образ, без дъх на брегът. ..
Е зикът на времето търси лице,
Т ърси по бръчките някакъв път.
О гледало на себе си носи в ръце.