Щастието не е сюжет,
няма как да го разкажеш,
то е винаги навред,
чака те да се покажеш.
И ако не го поемеш,
сам в деня си разнолик
ще останеш в свойте мисли
неудачник или пък циник.
Щастието не е връх,
който трябва да достигнеш,
то е в твоя ежедневен дъх
по настъпващата утрин
с вярата да се усмихнеш.
Щастието не е миг,
в който викаш от възторг,
то е сила да обикнеш,
да пожертваш,
без да бъдеш мъченик.
Миг е болката,
на раната в кората
щастието неуморно трупа
воля от горчивината.
Щастието е малко скучно,
няма кулминация и драма,
то се пръска многодушно,
има своя неугасващ изгрев
и е винаги за двама.
Щастието не е сюжет,
не тупти в цъфтежа вишнев,
то е корена в земята
на изстрадан мироглед.