Ще намажа с черешите ръцете си
и ще те погаля с кървав цвят.
Пролетта се влюби и закле ти се
да е винаги на този свят.
Ще откъсна плод от плодовете
дива сладост с нежност да вкусим,
ще вплетем гласа си в гласовете
с птичи хор да прелетим.
Боси върху гроздето ще ходим
да се пръсне слънчевото му вино,
опиянени пак ще се помолим
да възкръсва земното добро.
Ще опазим първите кокичета,
може би ще побелеем като сняг,
но ще тичат към момчетата момичета…
Тик-так, тик-так, тик-так…
Времето в черешата узря
и обхвана цялото небе,
скри между зелените листа
кървавото си сърце.
Дърпа и върти сезоните.
Нека яхнат свойто колело.
Нека да тежат по клоните
и кървят черешите по дланите,
нека залезът да изгори червен.
Аз ще легна върху раните.
Пролетта остана в мен.