Годините, които минаха,
са моето богатство.
И даваха, и взимаха.
От огъня им нестинарство
разстила пепел и жарава.
И с благородство старостта
усмихва се, не съжалява,
отпива тежкото си вино…
Загребало от мъдростта,
сърцето се е утешило.
Годините, които минаха
стократно ме възнаградиха.
Какво ли не събираха,
какво ли не откриха…
За всичко съм им благодарна.
И чувам лебедова песен –
тъга, любов и муза вярна,
възпяла пътя поднебесен.
По него диво галопираха,
уверени, мечтани, недоспали,
все бързаха, не спираха,
по стъпките ми ме познали,
годините, които минаха.
Разпръснати в объркан пъзел,
нанизвам ги на броеница
и пазя в някой таен възел
последната сълзица.