Поезия от Весела Петева

Автор Весела Петева

Там, където свършвам

започвам Аз –

тази, която не съществува,

не присъства,

не е Била и няма да Бъде,

тази, която Е –

неповторимо в невъзможното,

зад границите на граничното –

Азът, извън мен самата,

където всъщност

започвам…

Започнах да пиша стихове, когато прочетох „Приключенията на Незнайко” – бях трети клас. Първата ми поезия беше свързана с двете лилии, които откъснах от езерото в парка – едната беше бяла, а другата розова. Започнах да усещам красотата. „Дори да си измисля слънце“ е от периода 1976 г., когато вече публикувах стихове в сп. „Родна реч “ , а в гимназията най-важно за мен беше списването на училищния вестник „Подем“.

Тогава разбрах, че писането за мен е най-съкровената ми същност.

Дори да си измисля слънце
ще се намери истинско небе,
където да изгряват смело
желанията в моето сърце.
И ако някой го простреля
или му пречи светлината,
аз пак ще мога да намеря
небе за облака в душата.

Весела Петева

Няколко думи за мен

Като момиче мечтаех да не работя – само да пиша. Реших да завърша история, за да си отговоря на въпросите за човешкото поведение и развитие. Разбрах, че ако в процеса на изследване историята е наука, то нейното написване е изкуство.

Станах учител в IV Сменно-вечерна гимназия „Отец Паисий“, защото не съм за кабинетен труд и съм удовлетворена – с всяка година натрупан опит усещах, че мога да внуша част от това, в което съм убедена като ценности.

Пенсионирах се щастлива, че напускам безмислено натрупаната административна дейност на хилядите безрезултатни реформи в образованието.

Чувствам се свободна и отново се върнах към поезията.

Прочетете повече >>