Ситен пясък се рони,
вятър в косите се спъва,
споменът гони,
мечтата опъва.
Остаряваш и ти,
остаряват и твоите вещи,
очите на бездна,
устата гореща,
разумът трескаво бди,
съдба безполезна.
Само една светлина
чупи мънички съчки
и проточва следа
върху тесните бръчки.
Няма как младостта
да се спре. И да вземе
дори мъничък дял
в този усет за време,
ситен пясък пресял.