Там

Там, където свършвам,
пристъпвам,
откъсната от старите корени,
непредвидима, почти непозната,
преписвам мълчанието

и се поднасям
на среща със себе си,
където всъщност започвам…

Там, където свършвам,
виждам другите,
протегнали ръце в несбъднато,
валят метафори и образи,
преплитат думите
и се протягат мостове,
в които всеки свойта сянка
може да вгради.
Реки отмиват минало
и носят бъдеще,
ликът ти се пречупва във водата
и търсиш кой си там.
Там, където свършва изреченото,
свършва направеното,
свършва познатото,
започва онова усещане,
че гледаме себе си,
а истината е някъде там.