Набъбват пъпчици по клоните
в снагите, извисили се до готика,
тополите,
закръглят пухчетата с толкова еротика,
че слънцето забрави да залезе,
нощта се сблъска със луната,
небето, небознайно, се обърка,
звездите, среброостри, полудяха,
пчелите се посипаха с прашец,
денят се буди медолик.
Цветодиханна като дама
оплете пролетта венец
и го кръстоса върху храма.
И вече Богородица зачена,
незнайно от кого и как.
И в цялата си странност планетарна
от древен пламък и безличен мрак
любов се прероди духовно.
Случи се нещо прекрасно –
цветчетата надникнаха чаровно
и с нещо чувствено и страстно
надигат малките главички,
мъжкари се подгониха опасно
и клони, огнездени с птички,
от дъждолея къпят се гальовно.
Живот, възбуден по-различно,
преобръща всичко
и дебне, мъркайки любовно,
а морскопенеста и страховита
вълна танцува оргийно и неприлично
– така роди се Афродита.
Листенца като нежност на коприни
разтварят дръзко цветове
с дъха си магнетичен
под крилопада с пеперуди
на ветропръсти балерини.
Отметнала съня си еротичен,
Вселената отново ни се чуди.