Недокосната още и бяла,
вече е Нова година,
на света любов пожелала.
Още миг, ще пристъпи,
ще върви по наште дела,
ще събира мечтите ни скъпи,
всеки грях ще брои,
ще претегли помисли чисти,
от войни ще кърви.
Ще ни следва с тревожност,
за да помни – назад ще се връща
и ще бъде нова възможност.
Още като недокосната глина
можем да оформим желана
тази Нова година.
Тя под вежди поглежда –
ако нямаме толкова сили,
ще прости и ще носи надежда.