Светът през мрежата

Тъй дълго е пътувал Магелан,
докато обиколи земята…

По пътя, с пясъци постлан,
кервани – пълни с чудесата.
Имане в твърдите недра
лежи заровено на скрито,
потъват скъсани платна,
а рискът дебне на открито.
Все пак земята се върти
и формата й кълбовидна
под слънчева звезда блести.

Реалността ни е привидна –
от всяка точка като в храм
владеем всички разстояния,
над клавиатурата си сам
докосваш образи и знания.
Светът отново плосък става,
разперил мрежата си в океан.

И не че рискът не остава,
достатъчно е да си Магелан.

В екранът,
като в улица без светофари,
многопосочно образи се разминават.
Неканено ще те завари
известие от близки и от непознати,
от някой скрит прозорец
крадец ще те издебне,
доброжелател ще изпрати
троянски кон и ще посегне
на твоето устройство.
Като пирати
реклами с вируси ще те нападнат,
а хакери от любопитство
и дневника ти ще откраднат.
Но вечер
винаги разходка
по улицата ще направиш.
Осанката на своята походка
по тялото й ще оставиш.

Световната мрежа
напредва – възел по възел.
Нарежда се бавно
разумът в новия пъзел.
А хора през нейните дупки
гледат уплашени,
все по-солидарно се свиват
в юмрук
и гневно се скриват.
По техните пътища
още напрашени
деца босоноги вървят.
И вместо молив и книга,
и вместо бъдеще,
бомба държат.
А себе си даже
унизеният гняв
не постига!
И вяра в омраза прострелва
невинната смърт.
Сякаш раят им стига…

Преодоляването на пространствата
и бързината, със която се внедрим,
и непознатата далечина в познанствата,
и неузрялата реакция да победим
е универсалност от възможност и права.
Пътуваме през опит и стандарт
в синхронна еволюция на общества,
задъхани в различен старт.
Историята вече не опитомява,
културата не е самозащита,
развитието няма шанса да узрява –
един е в минало, а друг полита.
От мрежата самонарастваща пленено,
дори и времето не е циклично.
Хоризонтално и целеустремено
съвремието е надисторично.

За първи път
формата има ново значение
без собствен живот
и без претенциозно определение.
Просто ръцете ти бързо отпускат
мигновените нервни импулси
в подредените стройни шаблони,
просто само ловиш светлината
и я хвърляш без ред и закони –
все по-бърз в бързината.
И светът сам приижда
без граници, без контрол
и без норма –
а ти си творецът,
който отново го връща във форма.

„Ich bin ein Berliner!“

Джон Кенеди

По пътя ми се сменят ветровете,
земята още се намества,
незрели плодове в ръцете,
денят с нощта се смесва.
Опънати до крайност стремена,
миграции в необозрим галоп,
експерименти с нови семена
за демографския потоп.
Светът отново е огромен град –
република със нова роля,
в ефира като на площад
напира общата ни воля.
Кръстосват се посоки на номади,
народите са в кръстоносен поход
и още през последните прегради
търкаля се зловещият им грохот.
Израснали сме всичките в Берлин
и сме прескачали стената…
Днес всяко селище е Рим.
Увиснала е в мрежата земята.

Всеки живее в свое историческо време.
Синхронно векове се напластяват
и в корените, недокоснат, дреме
дъждът, от който оживяват.
За всеки има шанс да избере
кой извор да открие и каптира,
в коя епоха да се спре,
какъв живот да проектира.
Дали затворен да остане
в рождената си махала
или за хоризонта да се хване
и да надникне по света.
Възможно вече е с един
единствен скок
да се премине през нивата,
надиплени като поток,
в отломките от времената.
Чертае всеки собствения си мащаб
и носи собствен телескоп.
Машината оставя острови назад,
по пътя й – деца на автостоп.

Не знанието,
а неговата комбинация
е новият грънчарски кръг –
да моделираш
и в ръцете ти да се извива
поддаващата се мисловна плът
и сам към нея да се адаптираш.
Жреци предсказвали са затъмнение,
а днес от всичките му цветове
колаж е твоето произведение.
По кабелите всеки миг
натрупват се адрес подир адрес,
задръстват се от новини,
извличат в мрежите синтез,
а компресират се в архива.
И базата ще се разпредели –
по папки данните ще свива.
Светът, накичен със дизайни,
в естетика модерна ще извае
последните си тайни…
И само гений

ще ги разгадае.

Присъдата е
провидение и път
на нашата бездънна вяра.
От нея почва всеки съд
и истина, библейски стара.
А процедурата като система
човешки трябва да е сътворена,
да диша леко и да спре
в ръка, която дава, а не взема.
Да е изстрадана от векове,
воювана и вдъхновена
в епоха на таланти и морал,
за да се вгради като природа
законът из тълпите неграмотни.
И винаги се знае кой е крал,
чии ръце от труд са потни.
Но бъде ли потъпкан
всеки срам,
законът бързо се преписва.
И празен е общественият храм,
вината само се записва.

По мрежата не можем да общуваме
със непознати.
Донякъде потрепваме, ако се чуваме.
Изглежда сетивата ни са телепати,
които не подлежат на емотикони.
И камери не могат да прихванат
душите ни. И пукат се като балони
когато насаме останат.
Изплъзват се по кабелния път
магнетизираните ни полета,
енергията на топла плът.
Слова, обекти, кодове вървят,
преобразуваме ги в перспектива,
но винаги остават без заряд.
Виното в кабела не те напива.
Общуването е със мирис на обяд.