Никога дом не съм изградила,
спя набързо в попътен хотел,
вещите все не съм подредила,
утрото срещам в скала на орел.
От върха се забивам в полето,
газя мътните гъсти блата,
търся още обратно в небето
нещо трепетно за крила.
Никога няма да спра и да имам
покрив над двор обграден
и докрай да садя и поливам
корен за сянка над мен.
Аз отново поглеждам навън
от квадрата на малката стая
и отсичам дървото до пън,
а къде ще отида – не зная.