Ти очакваш листата червени
да посипят своя прокоба,
да увехнат тревите зелени,
тръни грозни да пускат отрова.
Винаги има някакво „но”
в нашите земни пътеки,
аз не питам кога и защо,
ровя шума, листата са меки.
Ще постеля за двама хралупа,
ще се пръсне натежалото ято
и от голия клон ще отчупя
топлина и предчувствие с лято.