На тази пейка през нощта
седяхме с теб един до друг.
В небето нашата луна.
Така искряща, кръгла, бяла,
далече и съвсем наблизо.
Почти ще я прегърнеш цяла.
Минава с толкова надежда.
Навярно пак ни търси там.
И други като нас поглежда.
Не знам защо луната
в любов и страст така ни свърза.
Ти се загуби в светлината.
От спомена – завивка мека.
А вечер пак ме пожелаваш.
Вървиш по лунната пътека.