Изгонени в простора
се реят мисли невъзможни,
премиташ ежедневно двора,
плевиш израстъци безбожни.
За друг живот мечти засмени
зариваш в таен дневник,
косиш тревите неродени
и падаш в сухия им плевник.
Отворил опита си в мъдрост
света познат разлистваш,
в усмивка, стинеща от твърдост,
тъгата в устните изчистваш.
Познанието безутешно
прескача малкия ти праг
и те прегазва безпогрешно
стихия в бягащия впряг.