Дървото, което
през лятото беше
до мен под небето
в коприна зелена
сега премени се
със жълто елече,
а после изцяло червена
вечерната рокля облече.
Така си стояхме
в тъмната нощ
на бал под бели звезди.
Дори не разбрахме,
кога зазори
и колко време изтече. ..
Видях дървото до мен
как всичко
любовно съблече
в студения ден.
В краката ми тихо
премяната пъстра
цяла шумеше.
И вятър
листата подгони.
Но все така стройно,
с разперени клони,
дървото
изправя се голо
и гледа достойно
към мене надолу.