Колко просто битието
дава свой пореден плод
и описва в житието
някой оцелял народ.
Цвят разтваря се красиво
пръска нежен аромат,
а пчелите търпеливо
вършат своя занаят.
С позлатен венец надзърта
нависоко строен слънчоглед,
погледа му все извърта
слънцето напред.
Слиза залез от небето
в гъстия царевичак
и кърви, кърви в полето
цъфналият мак.
По изпънатия път
бърза, вие се посока –
там, където е градът,
проснал длан широка.
И мечтата му се скита,
като луда е отпред.
А от пчелна пита
капят капки мед.