Когато си млад
любовта е треска,
подлудява болезнено.
Щастието е водопад,
болката – пропаст,
враждебен големият град.
Всичко е винаги.
Всичко е никога.
Но поне е напред.
С годините
обичта е
вино отлежало,
прави те истински.
Щастието е мироглед,
вдън опиянява.
Болката – камъче
под краката
и докрая там си остава.
Всичко възможно
изглежда познато
и всичко простимо.
Но дебне тревожно.
И дори когато
вече разбираш,
че отиваш отвъд,
носиш в себе си вярата,
че намерил си път.