Крясъкът на чайка
над отсрещния блок
отвръща ми и плува из небето,
привиждам познато далечно море.
В спящия град, в суша без бряг
сякаш с един скок,
едни извити бели криле
и чувам вълните,
преглъщам соления дъх.
Кой вятър разплита и дърпа косите…
Навътре, навътре в брега,
а толкова близо,
удря вълна ехото нямо
навътре в сърцето, навътре в очите
един крясък само
и дълго над блока стоя.