На кръстопътя на ветровете
е обрулено мойто лице,
пада прах по ръцете.
Мигове като пъстри мъниста,
всички кипят от живот,
а душата е пълна и чиста.
Търся точни и верни слова,
пирамида бавно изграждам,
малък храм с вечността.
И без образ и спомен нощта
се събужда и сепнато тръгва
да прибира звезда след звезда.
В светлината безплътно се вграждам
с времето без начало и край
сякаш сутрин отново се раждам.