Старите неща събрах.
Никак не са малко.
Подредих ги и изпрах,
непотребни са и жалко.
И навън ги закачих
слънцето като изгря.
Те увиснаха небрежно
с клюмнали крила.
Вятър ги поклати нежно,
в шепите си ги събра.
Ще ги сложа във мазето
и навярно ще забравя,
че захвърлени в сърцето
пепел пръсната прегаря.
Може би мечти
в джобовете им стоят.
Може някоя да полети…
или дните ще я спрат.
Старите неща отдавна
спомени заравят,
пада сянката им странна
и по пътя ме оставят.