Попитах науката
как да живея
и тя веднага изписа
куп правила –
да ям здравословно.
да се движа,
да следвам сетивата,
инстинкта и разума…
Тогава попитах
защо да живея,
науката тук замълча.
Едва ли и Дарвин
би отговорил,
защо сме нужни били
на света.
Надявах се мойте години
на опит и дребни идеи
да бъдат добър експеримент –
животът ми целият
беше осмислен
от собствен вселенски аспект.
Дори Стивън Хокинг
да беше разбрал
какво е предшествало
Големия взрив,
едва ли ще има
подходящата формула
за квантите в моите мисли.
Бих питала папата,
общувала бих с Конфуций,
бих следвала Буда
или пътя на Божия син.
Но само Мойсей
е извеждал от робство
неродените още свободни.
Попитах науката пак
как дефинира
една човешка душа.
Тя погледна ме гневно –
глупак,
не пий, не пуши и
питай нещо потребно.