Мъж по стълбите с количка.
„Да ви помогна!“
„Не, благодаря.
Помогнете на жената със торбата“
Изкачих торбата. А след мен
креташе жената.
Просто като всеки ден.
До количката мъжът е спрял.
В почуда: „Никой досега
не ми е давал помощта си“
Гледа, гледа като невидял.
Млад мъж срещу жена –
не твърде млада.
Помощ. Като фар на светлина.
Стълби, хора – някой ходи,
някой пада.
Гледа и мълчи.
Случка като прелетяла птичка
над замислени очи.
Заради една количка.