Град като град –
тих, непробуден сън спят
и малкият,
и големият град.
Слагаш пръст върху спусъка на
светлината
и … мрак.
Всеки човешки живот
остава сляп
за пространство и време,
разбрал,
че
пак
оставаш сам
в гнездото, което си свил,
в мрежите, с които си ловил
или
в собствения си капан.