Студ.
Голямата зима спира
пред най-ококорените прозорци
на континентите.
Кафявата мечка намира
в хралупа безследна.
Заспали и тромави тръгват
последните,
най-живителни сили,
с които тя се държи за лятото,
което сънува.
Парцали от сняг
неуморния облак разпукват
и никой не може да спре
гнева му в ръката.
Учудени винаги спираме
пред най-неизбежни неща!…
Студ.
Зима.
А ние се молим на слънцето.
Все така.
Все така…