Ето ти ден,
казва изгряващото слънце,
стани и гледай ненаситно,
греби със шепи топлината,
до дъно се хвърли изцяло,
в гърдите си го поеми,
денят е винаги начало,
началото е светлина.
И някъде в простора
започваш само ти.
И няма време,
прикрита, неизвестна е съдбата,
което беше – стана вчера,
а утрото мираж е,
останалото е сега.
Мигът безценен днес е дар.
И светлината те облива,
искриш като роса.
Ти цялата си слънце
и ето, че си жива.