Съботна вечер,
хора, деца, тротинетки,
смях и музика, глъчка,
сцена с отбор мажоретки,
кучета тичат след пръчка,
слънцето с нас си играе.
Времето бута вратата,
никой не иска да знае.
Ще избегнем страха и войната,
но не знаеме как.
Митинг на радост
в събота пак
крачи безгрижно.
Но…войната ни дебне опасно,
като лавина внезапно
повлича верижно,
все по-близо вият сирени ..
Времето пак е прекрасно.
И умираме още засмени.