Как не иска да капне
нито капка сълза,
пак дълбае навътре
неизтляла тъга.
Как усмихвам се само:
„Добър ден, добър ден!“
А скимти, още пари
изгорялото в мен.
И къде ли да капне –
вече друг е света,
път обърнат в сърцето
гази мойта душа.
Пак заспивам бездомна
из безкрайната бездна
и от всичко свободна
като в сън да изчезна.
Как събират се в облак
тези стари сълзи,
тежко диша небето –
не вали, не вали…