Със слънцето земята флиртува,
върти се, обикаля безспир,
по лунна пътека лудува,
осмисля вселенския мир.
С вълните си дипли морето,
с цветята си кичи смъртта,
под балдахин от небето
закриля живот, твори чудеса.
Шепти през бури могъщи,
с тревите си гали нозете,
а ние в нашите къщи
сънуваме пак ветровете.
Сърдито търпи ни, извлича
земята последни блага,
на слънцето вярно се врича
с коси от лъчи светлина.
Намигват ни нощем звездите –
животът нищо не струва.
Сам бог се оглежда в очите,
земята и с него флиртува.