Не обичам розовите стихове
и любезните усмивки не обичам.
Търся споделени мигове
и в сърцето им надничам.
Черен хумор ни спасява,
черен е спокойният ни сън.
Даже розата не се надява
да израстне розова отвън.
Черното не носи цвят
като контраст на светлината.
Парадокс е целият ни свят –
грозното е част красотата.
Имам своя малък черен път,
който в тишината тича
и посреща го с прибой брегът.
Розовото в залеза изтича.