Човешкото в човека е призвание.
Когато в стоките се влага
толкова старание,
а се разменят като вещи,
самият майстор тъжно слага
фабричен номер в будните си свещи.
Глобален свят и пребогат пазар,
живот за хората обикновени.
Вода и хляб в завета стар
и нов палат за всички бедни.
Удобства в социален мир,
борба с неконкурентна старост,
неистови реклами от ефир
и евтина, и дребна радост.
Човешкото достойнство виждат
в осигурен житейски старт.
Тълпи от варвари прииждат
към обожествения стандарт.
И ако гений живата вода открие
дали светът ще бъде по-красив,
дали след битка кой да я изпие
все още някой ще е жив?!
Науката от шепа посветени
изсипва свойта благодат.
Изкуствени слънца блестят засмени.
Не помним, че това е дар,
бунтуваме се като бели роби…
Понякога бездомният клошар
с по-висша гордост
из боклуците ни рови.