Покълва, набъбва, пробива и цъфва,
почти безмълвно, смирено и нежно
чувство, което красиво потръпва
и отпива утринен хлад безнадеждно.
Разлиства се кратко и кратко привлича
най-сладкия дъжд от сълзи на поет
и бавно листенцата крехки съблича,
търкалят се капки от восък и мед.
Покълва и някъде още в зародиш
е пълно с любов, а остава без плод.
Не можеш с вяра небе да разтвориш,
но можеш скала да пропукаш с живот.