Духът на кучето
и духът на човека,
изоставени от случая,
тъкат лунна пътека.
Гмуркат се в кратковремие,
едновременно дъх ще си вземат
и остават на бдение,
докато цялата лунност поемат.
И духът им се сплита
като вой в тишината,
а в очите им скрита,
вечно дебне съдбата.
