Изплетох свойта земна мрежа
и всички дългове платих,
от тук нататък всяка грижа
е някой ненаписан стих.
Все още имам малко време
да принадлежа на своята душа,
преди смъртта да ми я вземе,
оковите и да строша.
И бавно с всичко се прощавам
в смирена гордост и наслада:
каквото имам – завещавам,
каквото искам – не остава…
Така съвсем освободена
от всекидневното си членство
балансът на една Вселена
усещам в свое съвършенство.