Леещо се есе –
първи братовчед на поезията
“Свободата да мислиш
изисква усиления труд на робите”
са казвали древните елини, без да предполагат,
че човек може да бъде и роб на мислите си.
Сега /след хилядите пост… и …изми/ разбрах
защо се е плезил Айнщайн.
Мисълта му е била
по-бърза от светлината.
Безплътен, пресичал е времето.
Построил е координата
с вектори на доброто и злото
и за да не се пресичат в пространството
е прекършил върховете им
и ги забол в земята –
няма относителна гравитация.
Но това е доказал и Нютон.
Да вземем кое да е тяло
и да започнем да му отнемаме
цялата видимост –
първо дължината
после широчината,
после дълбочината
и остава
една точка –
същността на изначалното равенство.
Ако не доказваме аксиомите
за точка и равенство.
И когато отнемем пространството –
остава
един Бог –
същността на вярата.
Няма Вяра извън Познанието.
И това го е доказал
още втори век
Климент от Александрия.
Толкова гении са искали
да докажат Бог,
че науката се опита с природата.
Ренесансът възроди
банкерите и богочовеците
и героично прати схоластиците
в тъмните Университети
и Универсалии.
Само Кант се примири
с границите на разума,
но категорично и императивно
избра априори доброто
като ипотека на свободата ни.
Затова сега
нищо повече не се доказва.
Всеки разполага със своята истина
и може
да я консумира и повръща,
да я тиражира и нормонасажда,
да я гласува и разпродава,
да я повтаря,
да я повтаря…
Но това го е прозрял най-добре
доктор Гьобелс
и доказа,
че цивилизацията
е война срещу другите.
Спомних си за грохота на
конските копита –
предвестник на номадите.
Рухваха пирамиди,
а Шпенглер като Малък мрачен принц
осмисли Залеза – естествено на Запада.
Ортега пребледня аристократично
от бунта на тълпите:
чат – чат – -чат –
чорлави гаврошовци
агресивно шестват из Матрицата.
Атали уплашено и дилетантски
преоткрива кръговрата на миграциите,
когато измисляха Европа –
/полуостров на Азия/
и еврото се самозащити
в обединена банка.
“Времето – формула на невъзможното”
се затъркаля по акордите на Брамс –
“чиста воля” или Фауст ни трябваше?!
Само Кенет Кларк
не побърза да дефинира
усета си за цивилизация –
мисълта пак изпревари светлината
на квадрат
и не разбрахме дали
приспособяването
или
превъзмогването
е Homo Sapiens.
Колко излишна енергия…
Ще изравним ли равенството?!
Тревичката,
грубо наречена бурен,
а всъщност спасение за номадите,
полази простичко и опасно,
разцепвайки скалата –
облаци прах се посипа
по Венера Милоска,
и по Китайската стена,
а речните лимеси
разплискаха водите си,
за да напоят живото,
заобляйки разровените брегове.
Само в пирамидите
енергията се беше превърнала
в маса,
сляла се с гравитацията –
едва ли можеш да се преродиш,
ако не си самата вечност.
Но номадите ги заобиколиха
и за по-сигурно –
просто раждаха,
докато робите се превърнаха в демократи.
Само в такова скиталчество
може да се роди Христос –
невеж за кръговата отбрана на царствата,
които се свиват – навътре, навътре,
докато Рим остане сам на арената.
Затова Спасителят видя
човечеството –
без измерения,
без граници,
без вечност
и им обеща нещо по-желано.
Затова може би по-истинско –
СЪД
изначална реабилитация на плебса
от първоначалния хаос.
Исус им отне кръста
и им завеща да си прощават –
защото равен не може да съди равните.
И така доказа,
че има нещо по-свише.
/Несръчно се опита да го имитира Маркс –
локомотивът му вече ръждясва на
гара Разпределителна/
Все пак
благородни останаха битките –
равни се бият с равните,
а силните цивилизоват слабите –
все кръстоносци и мисионери
и тук-таме някой Робин Худ или Ленин.
Номадите продължават да шестват
и да рушат границите,
невежи
за истинските истини.
Христос единствен позна –
няма стена пред чужденците!
Защото всички сме преходни –
по-варвари по следите на варвари –
най-очевидната относителна:
правото на живот
продължава да бъде
правото да убиваш
и цялото ни познание
се прикрива
зад крепостните стени
по ръцете на робите…
и наемните снайперисти.
Колко доказателства
още ни трябват,
за да повярваме,
че когато енергията
се натрупа във маса
ставаме Черна дупка.
Затова
се е плезил Айнщайн!…