Как ни се иска
Как ни се иска
да не оцеляваме
само,
как ни се иска
да се промъкнем
между цената и хляба
и да не търсим в глада
смисъл,
достоен за размисъл.
И постепенно
обезценяваме
всеки човешки живот,
оцелял
в оцеляване.
Там,
където свършвам,
започвам Аз –
тази, която не съществува,
не присъства,
не е Била и няма да Бъде,
тази, която Е –
неповторимо в невъзможното,
зад границите на граничното –
Азът,
извън мен самата,
където всъщност
започвам…
––––––-
Раздел 1 от стихосбирката „Там, където свършвам“
Как ни се иска
да не оцеляваме
само,
как ни се иска
да се промъкнем
между цената и хляба
и да не търсим в глада
смисъл,
достоен за размисъл.
И постепенно
обезценяваме
всеки човешки живот,
оцелял
в оцеляване.
Заклех се да бъда камък –
заоблен от водни стихии,
напукан от огнена паст,
от чувства втвърден
и от чувства захвърлен,
от зъбер озъбен
до пясък дробен.
Понякога птичка
гнездо ще загнезди
по моите твърди недра
и меко ще падат
по сухите длани
последните нежни пера.
Но няма отлитане
и прощаване няма.
Във камък заклех се да бъда.
И каменно тук ще стоя.
Заклех се да бъда камък Read More »
Айнщайн е прав! –
относително е само относителното.
Космосът е неутрален към доброто.
Вярата е истината за спасителното.
Малцина са дарените с познание,
което не завършва със “защото”.
Науката като послание
е съвършенство да се защитаваме.
Но още разпиляваме енергия,
наместо да я съхраняваме.
В календара има дата за рая.
В паметта ни пътуват легенди.
Спъваме се във мечти,
мачкат ни утопии,
подскачат нежни идеали…
Скитаме след разни самозвани.
А смъртта ще ни завари
за един ковчег
в скандали.
В календара има дата за рая Read More »
Щом си измисля слънце,
ще се намери истинско небе,
за да изгрява.
Ако ви пречи светлината
и ако някой го простреля,
ще си намеря истинско небе
за облака в душата.
Щом си измисля слънце Read More »
Ето – следа от крак –
след нея друга…
Вървят и падат,
но стават –
и пак, и пак!
През сън,
през събуждане,
идва песен
като вой на вълк единак,
като химн на някой обесен,
като възкръсване –
и пак,
и пак!
Ето – следа от крак Read More »
Четири стени – дом.
Четири посоки – свят.
Четири измерения – поет!
И пак остава нещо,
което е извън
измеримото.
Четири стени – дом Read More »
Прекрачвам безпокойството
на външните импулси,
обграждам се
с непробиваемо поле.
Излъчвам топлина
и топлина поглъщам –
перпетум мобиле
в едно сърце!
Прекрачвам безпокойството Read More »
Което може да се назове
не може да пребъде
с вековете,
което можем да обхванем
ще подкоси на вятъра
крилете,
в което можем да се влюбим
ще бъде с нас
и в теб,
поете!
Което може да се назове Read More »
Животът е интересен САМО,
ако ти си интересен
за НЕГО.
Живецът му
е недостъпен за непросветените.
И няма нещо,
от което
да не извлечеш
възбудата,
че сте
Взаимни.
Животът е интересен САМО Read More »