Зад границите на граничното

Там,
където свършвам,
започвам Аз –
тази, която не съществува,
не присъства,
не е Била и няма да Бъде,
тази, която Е –

неповторимо в невъзможното,
зад границите на граничното –

Азът,
извън мен самата,
където всъщност
започвам…

––––––-
Раздел 1 от стихосбирката „Там, където свършвам“

Заклех се да бъда камък

Заклех се да бъда камък –
заоблен от водни стихии,
напукан от огнена паст,
от чувства втвърден
и от чувства захвърлен,
от зъбер озъбен
до пясък дробен.

Понякога птичка
гнездо ще загнезди
по моите твърди недра
и меко ще падат
по сухите длани
последните нежни пера.

Но няма отлитане
и прощаване няма.
Във камък заклех се да бъда.
И каменно тук ще стоя.

Заклех се да бъда камък Read More »

Айнщайн е прав!

Айнщайн е прав! –
относително е само относителното.
Космосът е неутрален към доброто.

Вярата е истината за спасителното.

Малцина са дарените с познание,
което не завършва със “защото”.
Науката като послание
е съвършенство да се защитаваме.
Но още разпиляваме енергия,
наместо да я съхраняваме.

Айнщайн е прав! Read More »

В календара има дата за рая

В календара има дата за рая.
В паметта ни пътуват легенди.
Спъваме се във мечти,
мачкат ни утопии,
подскачат нежни идеали…
Скитаме след разни самозвани.

А смъртта ще ни завари
за един ковчег

в скандали.

В календара има дата за рая Read More »

error: Content is protected !!
Scroll to Top