Крача и дишам,
дишам и крача.
Това е житейският код.
Спра ли да крача,
всеки дъх ще отмерва
края на моя живот.
Сутрин протягам ръце към безкрая,
с изгрев пълня ненаситно очи.
Близо е сигурно, близо е края!
Още по-ценен е денят без мечти.
Няма какво да очаквам, но ето –
щом се събуждам, има защо!
Дишат гърдите, бърза сърцето –
съвършенството на зарево.