Някъде мойте деца
търсят своето щастие.
Вече след тях аз вървя,
пълна с любов
и пристрастие.
Те своя избор намират,
аз зад гърба им оставам.
Те вървят,
вървят и не спират,
аз напразно ръка им подавам.
Всеки прохожда,
изправя се сам,
има своя пътека.
Ще се срещнем някъде там,
където се качваме трудно, полека.
Всеки пъпли, мълчи и не моли.
Виждам само в очите
всичките техни неволи,
блясък от радост,
следи от сълзите.
Някъде там мойте деца
свои спомени имат.
Идват нежно, с букетче цветя.
Усмихват се, не разказват как
са пораснали.
Слушат ме, после ме снимат
и след тях
дълго махам им пак.