Остави ме живота на някаква гара –
няма хора и разписание няма.
Минава по празници влакът –
махам, махам и денят заминава.
В тишината чувам гората
и с любимите хора говоря,
пътя на младите следвам,
но това е тяхна посока.
Стига ми моята гара –
с кучето, с новите дрехи
търся пътеката стара,
вървим, поздравяваме всеки…
Странна е моята гара …
Вече не ми се разказва
за нашия път и моята вяра.
Времето бавно изпразва
старите релси и спирки…
Трупат прах из музея
локомотивни весели свирки.
И до тях мълчаливо живея.
Някаква гара на нечий живот,
някакви чувства с копнеж и тъга,
някакъв спомен за дом и за род –
нашият свят, отминал с деня.