Изпреварват ме младите хора,
целуват се, пеят,
ръка за ръка.
Имат своето утро,
чакат своите грешки…
и са толкова сигурни,
толкова сигурни в себе си –
непобедими мънички пешки.
Не поглеждат назад
и не вярват в поуки –
стари басни, замъци пясъчни.
Искат да започнат на чисто.
И си мислят,
и си вярват, че са достатъчни.
Под краката им –
като мост без опора
лута се мойта душа,
скромен опит постила.
Като прах я отвяват,
бързат младите крачки
и не търсят закрила.
А в пътя пред тях
има толкова, толкова нищо,
че чак ще се спънат.
И само се моля
да не изпитват страх.