Колко е тъжно,
да дърпаш косите на вятъра,
да вървиш срещу него сам
и той да размачква
старите бръчки в лицето ти.
Да те всмуква целия в себе си,
да те сграбчва и хвърля встрани,
да го гониш и молиш
да те поеме, за да не паднеш
сам върху нищото.
Никой няма да срещнеш
в този път без начало,
този път с ветровете,
който блъска вратите
и чуваш как се залостват отвътре
още по-здраво.
Колко е тъжна,
съдбата на вятъра!